~ упражнения по изчакване ~

отдавна не вярва в приказки
но една се повтаря –
щом си отвори очите
и тя се размърда под одеялото.

топло е между телата им.
от сътворението насам
и от акта на сътворението
светът се събужда.

но той продълважа да търси
своята си приказка,
а тя да го среща
в съня си.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

~ in memoriam ~

 

Бях до теб
когато светът се сведе
до разходки към асансьора
и обратно. Плановете за деня
касаеха дали обядът ще е
вкусен. За вечеря си знаеше,
че ще е нещо купено. Като докторите,
които идваха срещу пари до леглото ти. Две-три думи
и смяна на чаршафите. За повече нямаше сили.
Но ти не се изплаши. Нито им се сърдеше.
Ден след ден
те намирах,
губейки те.
В болничната стая,
ти лежеше с тъмен поглед
забит в бъдещето като карфица.
От време на време пускаше по някой майтап.
Картографията на живота ти ни служеше
за диагностична стенограма срещу набезите
на неизбежното. Свирепото бъдеще.
Гадното настояще. И носталгичното минало.
Защо миналото е винаги носталгично
и обетавана територия, където бихме се върнали?
Спомняш ли си, когато …
Виждала ли съм еди-кого си …
Защо най-добрият ти приятел
не е наминавал след развода си
и загубата на апартамента и детето
в полза на бившата? Сигурно му е
много тежко. Непосилно дори.
Аз кимам с глава,
без да искам да ти кажа, че алкохолът
го е раззял. Заедно с парцалите му.
И страхът му от смъртта ти е в пъти по-голям
от желанието му да те види.
Няма по-голям кураж от това
да гледаш дните право в очите, без да мигаш.
Клепките натежават, спомените също. Везните отчитат,
неумолимо прецизно. Краят и крайностите. Смислените
неща и безсмислиците. Верните симптоми на неверните хора.
Когато вече няма просто причина да си затваряш очите и да не
си признаваш неизбежното. Благословени са вярващите.
Хората с дух в себе си, още повече. Инатът за живот е по-силен
дори от смъртта. И все пак би трябвало да е приложен с вкус.
Ден след ден
те губех,
намирайки те.
И когато дойде позвъняването, аз бях на работа,
В момента когато ти вече не беше ти, грееше слънце.
Поставих слушалката обратно, нахлузих якето.
Все нормални, ежедневни неща, в супер ненормална
ситуация.Вече нямах сили дори да плача. Като робот
излезнах от офиса, качих се на тролея, потеглих към
болницата. Подписах документите и гледах докато
те изнасяха към моргата с бяло покривало. Заедно
взехме решенение да дарим органите ти. Живот за
живот, ми каза. И аз се съгласих.
Ден след ден
те намирах,
губейки те.
Ден след ден
те губех,
намирайки те.
От сега нататък единствено
мога да гледам живота право в очите,
без да мигам.
Posted in Uncategorized | Вашият коментар

~ флашбек ~

Цял ден сгъвах себе си –

по ръбове

по купчинки

и по цветове.

Спрямо материята на усещането

коя точно искам да бъда утре.

Неделята се изниза.

Есента тихо ме връхлетя.

Заклокочиха злато и мед.

Кестени се стрелнаха към земята

като отдавна забравени спомени.

Вечерта пристигна неканена.

Поканих я на трапезата.

Понеделниците поне

ми принадлежат –

се утешавах скришом.

Несгъваемото в мен

винаги си бил ти.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

~ за едната нощ ~

za ednata nosht

маса с ъглово разположение някъде в Центъра

неонови надписи и роза във вазата
той отпива бавно глътка по глътка от бирата

и не сваля поглед от мен, докато си свалям палтото
чака ме да се приближа с походката на жена

която знае с кого ще прави любов довечера

но се прави че не забелязва следите които
преди две нощи е оставил по кожата
докато три поколения индианци ни наблюдаваха
от плакат на стената и филмите които режисира за тях

подскачаха в съзнанието ми като гумена топкa
оттласкваща се по ръба на тротоара
на някаква улица
.

но тази вечер е нова, носи друго очакване
за повече огън зад мислите и по-малко мълчания
и аз рикоширам от грижите на деня в ръцете му

приземявам се стоплена, заземена и тлееща
косата му е шампоан, виелица и меки възглавници
пуловерът му се смъква както падат в битка героите
очите му шарят като шпиони по кожата
а пръстите борят наново същите копчета
устните му са топли, без да парят особено
и когато награбва ме, без да ограби душата ми
чупката в хълбока счупва представите
за едната нощ и цената за нея
вдига се, сваля се.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

и на плитко

със свръх-токчетата
и свръх-миглите
на свръх-жена
в очакване
някой богат мъж
да й се върже
на плиткоумието.

рибата, казват,
кълве и на плитко.
дълбоките води
давят.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

~ в торбичките – студ ~

пазарната икономика
на кварталния пазар
се продава

един я мери в мандарини
вторият ти предлага картофи
трети псува
липсата на промоции
в жените
преминаващи
без да купят.

четвъртият
– най-мъдрият –
пуска чалга
безплатно.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

~ в кошарата ~

в чуждото чудо
не се оглеждай
гримът се оправя
в собствените
навици.

начервените кокони
и те си имат празници.
твоят обаче
не почва и не свършва
с огледалото.

а може би трябва
малко повече постоянство
и застояване под лъчите
на самовлюбването
на самополиването
на самоопрашването.

слънчевите зайчета
навремето
и те са били
само зайци
от пух, прах и сънища.

и сънищата
на пух и прах
отново раждат сънища
за снежен пух
и звезден прах.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар